Идеята за “Sustainable Development” преведено на български като „Жизнеспособно” или „Устойчиво” развитие води началото си от късните 80-години и докладът на Световната Комисия за Околна Среда и Развитие (Комисията Брундланд) „Нашето Общо Бъдеще”. Според комисията:
„Устойчивото развитие е развитие което удовлетворява нуждите на настоящето, без да излага на риск способността на бъдещите поколения да задоволят своите собствени нужди. То съдържа в себе си 2 основни концепции:
- концепцията за ‘нужди’, и по-конкретно съществените нужди на световното бедно население, на които трябва да се отдаде най-важен приоритет; и
- идеята за ограниченията, наложени от състоянието на технологиите и социалната организация върху способността на околната среда да посрещне своите сегашни и бъдещи нужди” (WCED, 1987).
Специална част от доклада е посветена на „Неравенството и Общият Интерес” и подчертава взаимовръзката между разрушението на околната среда и „неравенствата в икономическата и политическа власт” като твърди че това са „неразплитуемо свързани фундаментални проблеми, които не могат да бъдат успешно разрешени по отделно” (WCED, 1987, гл. 2-16).
Фундаменталната роля на Местното Самоуправление
Ролята на местното самоуправление, местните институции и тяхното участническо и пряко-демократично устройство е най-съществена за практическата реализация на идеята за устойчиво развитие. Комисията Брундланд подчертава този факт и твърди че:
“Най-важното, ефективно участие на местните общности в процеса на вземане на решения може да им помогне да учленят и наложат ефективно техния общ интерес…
Законът сам по себе си не може да наложи общия интерес. Той принципно се нуждае от познанието и подкрепата на общността, която влече след себе си едно по-голямо обществено участие в решенията, които засягат околната среда. Това най-добре се гарантира чрез децентрализиране на управлението на ресурсите на които местните общности разчитат, и предоставянето на тези общности на ефективен глас относно използването на тези ресурси. Това изисква също насърчаване на гражданската инициатива, даването на права на организациите на хората, и засилването на местната демокрация” (WCED, 1987, гл.2- 20, 77).
Нашата стратегия за Устойчиво Местно Развитие се състой в подпомагане и овластяване, даване права на местните общности да Oценят, Защитят и Съхранят техните природни ресурси, да създадат собствени мрежи за еко-земеделие и еко-пазари.